За мен йога приключението започна преди няколко години, когато като на шега стъпих на постелка в зала. Видях, че тази физическа практика не е лесна и реших, че е за мен – имам върху какво да работя. Малко по малко по-късно започнах да разбирам, че йога съвсем не са огъванията, лотоси, гарвани и да се напрягаш да изпълняваш някакви странни позиции.

Първият ми истински йога учител дойде 2 години по-късно. Оказа се кучето, на което бях приемен стопанин – Уайти. Бях плътно и всеотдайно ангажирана с процеса по отглеждането и социализирането й. Разбрах (не като клише, а съвсем истински), че имам много какво да науча от нея и че възпитанието е двустранно. Спомням си първите ми силни впечатления от поведението и светогледа на
Уайти – тя живее в настоящето. Изцяло и винаги в настоящето. Ако е станала неприятна случка преди 5 минути, тя (случката) е останала там в миналото. В настоящия момент Уайти вече се радва на някоя тревичка, храна или игра. Много бързо излиза от трудни ситуации и променя настроението си спрямо настоящия момент. Когато има възможност – спи, когато има възможност –
играе. Живее плътно настоящето без „ех, ако беше…“. Чрез нея много лесно приех философията на йога.

Малко след това Животът ме отведе и до първата ми шала, в която се обучавах на ащанга йога по майсор стила. Този метод много ми допадна. Приех го с цялото си същество в мига, в който започнах първата си практика. Отдадох се на процеса и като на шега (чрез сън) при мен дойде посланието, а в последствие и осъзнато желание да стана йога преподавател. Не се бях виждала в тази позиция в никоя своя мечта. Реших, че ще поема Пътя, а той ще ме отведе, където… ами където има за цел да ме води този Живот.

Йога ме учи да бъда по-осъзната в действията, мислите си, да живея момента тук и сега, да съм по-малко реактивна на външните обстоятелства, на търпение, гъвкавост в мислите, приемане.